Ако имаш вкъщи нещото, наречено Персонален Компютър (а това, чини ми се, е доста вероятно, дори да не броим лаптопите), няма да е зле през лятото да полагаш малко повече грижи за добичето – факт е, на хардуера не му се нрави излишната жега, и сега ще ти споделя няколко трика за справяне със ситуацията:

1. На работа като чистачка
Когато машината ти се наблъска с прах и не се почисти, може да се случат разни неприятности: вентилаторите да се затлачат, да се образува един дебел спарващ слой прах на кофти места, и други. Затова, ако машината е извънгаранционна, свали страничните капаци и внимателно с прахосмукачка с обърнат на духане режим продухай всичко вътре. Може да разкачиш кутията от армията кабели и да я извадиш на терасата, включвайки я да работи само с един захранващ кабел, за да се въртят вентилаторите, и така да е по-сигурно, че няма останал нейде зъл прах. Това с терасата е с цел да си спестиш чистене на стаята след продухването, ако го правиш на закрито Ако компютърът е гаранционен оставям на светлата ти съвест дали ще отделиш пари за почистване във фирмата, или ще изнамериш някой с познания по безопасно отлепяне на фирмени лепенки и ще го черпиш едно кафе

2. Хладен и студен
И двата големи производителя на централни процесори имат от поне половин декада свои варианти на технология, която позволява увеличена енергийна ефективност спрямо натоварването. Наричат се Cool ‘n’ Quiet при AMD и SpeedStep при Intel. Идеята е, че когато процесорът стои ненатоварен и си клати краката, няма смисъл той да харчи цялата енергия, която иначи би изхарчил. Затова при ниска активност имаме намаляване на подаваното към процесора напрежение, съчетано с регулиране на множителя (а оттам понижаване на тактовата честота), което сумарно означава по-малко изразходвана енергия, респективно по-малко отдадена топлина, респективно по-ниски обороти на вентилатора. Или на човешки език – процесорът ще харчи по-малко ток, ще е по-студен и по-тих.

Тънък момент е, че за да работят тези пинизи, трябва първо да бъдат правилно настроени. Ето как се прави това в Windows Vista и 7, например, ето и най-условно за XP с AMD. Принципно не е лоша идея да го оставиш на някой tech маниак като мен, макар принципно да не е прекалено сложно. Хубавото тук поне е, че не се налага бърникане в кутията, а и наистина действа – аз например свалих 10-15 Целзиеви градуса от температурата в ненатоварен режим, което в условията на жега е прекрасно за хардуера. HWmonitor e добра програмка за показване на температурите, ако ти е любопитно на кой колко му е топло вътре в кутията.

3. Цветни метали
Разбира се, винаги може да смениш т.нар. боксов охладител на процесора, т.е. този алуминиевия от оригиналния комплект, с който най-вероятно си джиткаш, с нещо малко по-… медно. Тук говорим за инвестиция от поне няколко десетки лева, затова е вариант от типа “само ако ти душа иска, а портфейла повелява, че може”. Цялата тема е твърде обширна, за да я зачекна сега, но в общи линии ще имаш още по-ниска температура на процесора и по-стабилна работа в екстремни жеги. Цък тук за твърде много инфо. А според традицията трябва да смениш и термопастата (веществото, пренасящо топлината от процесора към радиатора, обдухван от вентилатора) с нещо малко по-проводящо, което гарантира още някой друг градус свалена температура. Цък тук за инфо и помощ в изобра.

4. Видео лами, и как да ги озаптим
Има голяма вероятност да четеш това на образа на монитора, изкарван от вградената в дънната платка видеокарта. В това принципно няма нищо лошо – ограничените възможности за подкарване на триизмерни игри се компенсират перфектно от малкото нужна за захранването на видеоядрото енергия, и оттам малкото отделяна топлина. Възможно е обаче да имаш в кутията и отделна видеокарта, жадна за ток – моето мило игрално зверче например харчи (харчеше, ще разбереш защо) около 110W, което е около двойно повече от централния процесор, и си е едно сравнително сериозно число за компютърен компонент.

Но инжинерите не спят – технологии за пестене като при процесорите има разработени и тук. Видеокартите от по-съвременни поколения имат в себе си таблици за различните профили, базирани на натоварването, и по възможност свалят честоти и волтажи. Интересното при мен беше, че инжинерите от XFX (фирмата производител на видеокартата ми) са решили да не се занимават със създаване на различни профили за този модел, и в резултат видеокартата работеше винаги на една и съща честота и винаги харчеше ненужно много. Ситуацията не ми се понрави, запретнах ръкави и свърших тяхната работа с любителски инструменти – тук от пост #283 надолу може да видиш част от мини-одисеята по въпроса. В крайна сметка постигнах ефективността, която исках, и съм радостен и горд. Твоята видеокарта, ако имаш такава и е от последните три поколения на ATi или nVidia, би трябвало да работи с динамично сменящи се работни честоти и волтажи, но пък знае ли човек – виж аз какво се наложи да правя

Съветите тук са сходни с тези на процесорите – ако фирмения охладител идва твърде слаб (или шумен) – смяна на него и термопастата, слагане на последните драйвери, за да е сигурно, че всичко ще сработва като хората, и евентуално ползване на програмки от рода на Riva Tuner за директно бърникане по честоти, обороти на вентилатора и други благинки.

5. Проклетото видеоускорение
Ако ти се е налагало да гледаш изпиратствани Blu-Ray филми, сигурно знаеш как качественото 1080p видео има навика да насича неприятно на системи с по-слаби процесори. Това е така, защото за гладкото възпроизвеждане на видеопоток с много информация в секунда и модерния H.264 кодек се налага наличието на много изчислителна мощ. Дори обаче да успява да се справи с възпроизвеждането на филма, това означава за един филм време процесорът да е натоварен максимално, “потейки” се и отдавайки повече топлина, което е нещо ненужно, особено в жегата. Затова с правилния видеоплейър и настройки е възможно изчислението на видеото да бъде прехвърлено към видеокартата, и така дори на машини с откровено посредствени процесори да бъдат гледани с перфектно качество най-наказващите иначе процесора филми. Дори на повечето скорошни вградени видеочипове на AMD, nVidia, че и някои на Intel се получава тази магия, като в общия случай ти трябват и коректно работещи драйвери, този плейър и малко късмет Тук има доста инфо от зарибени по въпроса индивиди.

6. Инспекция на турбината
Много често потенциално здрави вентилатори в компютъра биват изхвърляни, защото се мисли, че са тотално изхабени. Всъщност много от тях могат да бъдат спасени с почистване и една-две капки смазващо вещество (грес, масло), след което ще си работят (в общия случай) дълго, тихо и ефективно. Модели вентилатори има много, но най-често трябва да се отлепи една лепенка от горната страна, разкриваща лагерите, и да се капне малко живителна течност, да се затвори лепенката и да раздвижи наляво-надясно перката – it’s that simple.

7. Повей на вятъра
Аз лично съм оставил компютъра си да го раздава нудист откак настанаха жегите. Причината? Няма подходящ въздушен поток в кутията. По принцип би трябвало студен въздух да постъпва от долната предна част на кутията, и да излиза от задната горна, изтегляйки топлия въздух от компонентите по пътя си. Тъй като само перката на захранването трудно осигурява адекватен въздушен поток, не е лоша идея да се сложат поне два вентилатора – един в предната долна част, който да изтегля въздух, и един в задната горна, който да изтегля, за да се създаде правилния въздушен поток в кутията. В тази връзка – всичките кабели пречат, особено плоските IDE, и не е лоша идея да се подредят така, че да пречат минимално, или да се ползват кръгли IDE кабели. Ако не ти се набиват пари за два големи тихи вентилатора, създаващи вятър в кутията, може (при такава възможност) да оставиш кутията без странични капаци – свалянето на градуси е гарантирано.

На финала
Ако тази статия ти е помогнала поне малко, за да поддържаш своя лаптоп ще съм много радостен